Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи. Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната и чудодейна сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На този ден именници са: Иван, Иво, Йоан, Ивайло, Иванка, Ивана, Ива, Йоана, Йоанна, Ивелин, Ивелина, Ивайла, Ивета, Ивон, Ивона, Ивалина, Иванина, Ванина, Ваньо, Ваня, Калоян, Деян, Йовко, Йовка, Йото, Йонко, Йонка, Яне, Яна, Жан, Жана.