ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗБОРИ ПОКАЗАХА НАКЪДЕ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕВРОПА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ПЕТ ГОДИНИ
Две големи държави в ЕС, Франция и Германия, са лакмусът за политическите настроения в Европа – че на тези избори партията на Мари Льо Пен победи Макрон и взе реванш за последните два избора, а в Германия християндемократите спечели сигурна победа и крайнодясната Алтернатива за Германия се утвърди като втора партия, докато една от най-старите европейски партии, социалистите на премиера Олаф Шолц, претърпя големи загуби и е на трето място.
Според прогнозите Европейската народна партия (ЕНП), която обединява дясноцентристките партии, ще има 184 депутати, петима повече от предишните избори. Прогресивният съюз на социалистите и демократите остават втори със 139 депутати, четирима по-малко от предишния вот. Либералите паднаха с цели 20 мандата и ще имат 79 вместо досегашните 102.
Така според предварителните резултати тези три най-големи политически групи ще имат 404 представители, докато преди бяха 417, което им позволява удобна позиция за самостоятелен избор на председателя на ЕК. За целта им трябва пълно мнозинство от 361 депутати.
Но трябва да се подчертае, че членовете на ЕП не трябва да гласуват както им наредят , а някои от тях ще го правят противно на мнозинството в своите парламентарни партии. Това показва изборът на Урсула фон дер Лайен през 2019 г., когато тя имаше мнозинство от само девет гласа, въпреки че гореспоменатите три най-големи партии, които я подкрепиха като председател на ЕК, имаха преобладаващо мнозинство от 417 депутати в парламента, който тогава имаше 705 депутати.
ГОЛЯМ РЪСТ НА ДЕСНИЦАТА И КОЛАПС НА ЗЕЛЕНИТЕ
Все пак изборите бяха белязани от силен растеж на европейската десница, макар и не толкова, колкото първоначално се прогнозираше. А именно, за първи път от създаването на Европейския съюз крайнодесните и евроскептичните популистки партии се засилиха достатъчно, за да могат да влияят на бъдещата политика и посока на Европейския съюз, което може да затрудни и дори да се стигне компромисите вътре да бъдат блокирани. Наблюдателите предполагат, че десните партии ще се опитат да променят основния консенсус: от общи решения към национални интереси.
Според временните резултати твърдодесните партии, събрани в парламентарния клуб на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), ще имат 73 представители, което е с три повече от предишния вот след изборите през 2019 г.
Крайнодесният парламентарен клуб Идентичност и демокрация (ИД) обаче ще има 58 депутати, което е с девет повече от вота през 2019 г.
В същото време Зелените отбелязват голям спад от 19 депутати – от 71 на 52, докато крайната левица е на приблизително същите позиции, печелейки 36 мандата (един по-малко от изборите през 2019 г.).
Групата от партии, които влизат за първи път в ЕП или за които все още не се знае към коя група ще принадлежат, има 52-ма представители. Това включва представители на Алтернатива за Германия , която наскоро беше изхвърлена от крайнодесния клуб на ИД. Според предварителните резултати независимите представители ще бъдат 46, а досега бяха 62-ма.
ШОК ВЪВ ФРАНЦИЯ, А ГЕРМАНИЯ ТРЪГВА НАДЯСНО
Най-големият шок беше във Франция – една от ключовите страни в Европейския съюз. Според първите резултати от социологическите проучвания там предвиждаха категорична победа за дясната партия Национален фронт, водена от Марин льо Пен, която според социологическите проучвания получава 32 на сто от гласовете, което е с близо 10 на сто повече от избори 2019 г. Това означава, че сега има два пъти повече гласове от управляващата Партия на възраждането на президента Еманюел Макрон, която е паднала до около 15 процента в сравнение с 22,4 процента през 2019 г. Макрон веднага обяви разпускането на Националното събрание, което Марин Льо Пен приветства. Притесненията на Макрон каза следното: „Не мога да се преструвам, че нищо не се е случило“. Затова той реши да насрочи нови парламентарни избори за края на юни, а втори тур – на 7 юли.
В рисковата политическа маневра, по-малко от два месеца преди Париж да бъде домакин на Олимпийските игри, Макрон каза, че изборите за национално събрание ще се проведат на 30 юни, с балотаж на 7 юли.
Шокиращото му решение може да го остави в почти безсилна позиция, ако Националният фронт на Льо Пен успее да събере парламентарно мнозинство.
Партиите от управляващата коалиция – Социалдемократите, Зелените и Либералите – претърпяха поражения, като партията на канцлера Олаф Шолц изостана, особено Зелените, които спечелиха само 12,5 процента (20,5 процента през 2019 г.) и бяха значително превъзхождани от гореспоменатите вдясно – крилото на Алтернатива за Германия, което постигна значителен успех въпреки множеството скандали през последните седмици. Тази партия, която в някои германски федерални провинции дори е под надзора на Службата за защита на конституцията, спечели историческите 16 процента в сравнение с 2019 г., когато получи само 11 процента от гласовете.
МЕЛОНИ И БРАТЯТА ЗАВЛАДЯХА ИТАЛИЯ
Очакваната победа в Италия постигна настоящият десен премиер Джорджа Мелони с партията си Братя от Италия. Избирателната активност на европейските избори в Италия е 49,68 процента.
В ЕП има 76 представители от Италия. Сред тях водят десните партии: управляващите Братя на Италия с 24 места (с 14 места нагоре), Лигата с осем места (надолу с 14 места) и Италия е напред със 7 места. Лявата Демократическа партия печели 25,5% или 22 места (шест места повече).
Белгийският премиер Александър дьо Кро обяви, че ще подаде оставка, след като неговата партия Отворени фламандски либерали и демократи претърпя поражение на националните парламентарни избори. Той беше на тази позиция от октомври 2020 г.
- Беше особено тежка нощ за нас и загубихме – каза министър-председателят и добави, че от понеделник, 10 юни, той ще бъде премиер в оставка. Той ще заема поста до съставянето на ново правителство.
Проучванията показват, че умеренодесният Нов фламандски алианс (NVA) води изборите с 24 процента от гласовете. На второ място е „фламандският интерес“, двете страни са за строг контрол на миграцията и независимост на Фландрия.
Триумфът на Орбан в Унгария
Унгарският премиер Виктор Орбан обяви в неделя победата на управляващия алианс Фидес – Християндемократическата народна партия на изборите за Европейски парламент и на местните избори в страната. По последни данни Фидес получава 44,3% от гласовете (11 мандата), а опозиционната Тиша – 30% (седем мандата).
- За да обобщим резултатите от изборите за Европейски парламент, можем да изпратим телеграма до Брюксел, в която да пише: спрете миграцията, секса, войната, Сорос и Брюксел – каза Орбан в обръщение към своите симпатизанти в партията .
Той подчерта, че Фидес продължава да постига „важни победи“ както на местните избори, така и на изборите за ЕП. Освен това гласоподавателите „избраха мира“, защото подкрепиха управляващата партия, която е фокусирана върху постигането на мир. А избирателната активност от 57 процента беше рекордна за страната и показа, че „демокрацията процъфтява“.
В България повече от 65 % не пожелаха да гласуват
ГЕРБ – СДС спечели изборите с 24.7 %. пред ДПС които са с 17.1 % и трети са ПП-ДБ са 14.33 %.
Изводите за изборите за народно събрание са, че политиците получиха червен картон и че ГЕРБ-СДС не трябва да се бият в гърдите, че са спечелили изборите, като по-малко 1/10 са гласували за тях при малко под 35 % упражнили правото си на глас. Множеството партии които наводниха така или иначе некачествения политически цирк. Само два участника в изборите „спечелиха“ – ДПС, които традиционно мобилизират своя електорат и печелят около 4-5 % от миналите избори и ИТН с процент и половина- два. Политическата картина в България е ясна като в мъгла, като не е сигурно, че 50-тото народно събрание ще има дълъг живот