Македоно-българската комисия по исторически и образователни въпроси трябва да допринесе за обективно тълкуване на исторически събития и личности въз основа на автентични исторически извори, но комисията предизвиква спорове от самото си създаване. От самото начало имаше намеци за политизиране на комисията, а широката македонска общественост възмущаваше работата на комисията поради постоянните съобщения, пристигащи от София, че македонските исторически, езикови и културни особености не са съществували преди 1944 г.
Противоречията се засилиха, когато проф. Д-р Ванчо Георгиев подаде оставка като член на комисията поради определен политически натиск, а нещата се усложниха още повече с втория двустранен протокол и приемането на т.нар. Френско предложение, тъй като македонските европейски интеграционни процеси зависят от решенията на историческата комисия и това създава мъглява и неясна представа за самата европейска процедура.
Противоречията в приемствеността
Дискусията не се изчерпва с горното, но трябва да се има предвид и постоянното искане за „обща история“ между македонския и българския народ, както и някои намеци, че българското виждане за македонската история трябва да бъде адекватно залегнало в Македонски учебници по история, в смисъл, че средновековният македонски владетел Самуил е български цар или Охридската архиепископия е българска църква.
Всичко това предизвиква негативни реакции в македонското общество, а критики и осъждания към дейността на комисията бяха изразени както от македонската научна общност, така и от голям брой експерти и интелектуалци.
Много интелектуалци, експерти и анализатори от т.нар „Морален съд – Македонска истина“, гражданска инициатива, насочена към защита на македонската идентичност, но и определяне на моралната отговорност на заемащите публични длъжности, които с действията си нарушават македонското национално достойнство и очакванията и чувствата на македонските граждани , както и неглижирането на общественото мнение и откритата критика в македонското общество.
Относно тези дейности анализаторът Сотир Костов казва, че те имат за цел да събудят съзнанието и особено съвестта на македонците, които са атакувани по всякакъв признак като име, идентичност, култура и история, както от международни натрапници, така и от някои съседи, както и от местни заинтересовани страни.
– Ние формираме, Македонски манифест образува Македонски съд, Македонска истина. Осъждаме морално, защото в период, в който морално се разпадаме като държава и общност, ние оценяваме, че постъпваме правилно, защото смятаме, че историята не трябва да бъде слуга на политиката. Тази комисия прави точно това. Историята се пише на исторически симпозиуми, конгреси, публични научни трибуни и т.н., а не по диктат на политици – смята анализаторът Сотир Костов.
Конкретно за историческата комисия, интелектуалците и експертите от споменатата гражданска инициатива смятат, че македонските членове в смесената историческа комисия имат неадекватно отношение към изпълнението на възложените им задачи от македонското правителство, но въпреки това са приели да работят за създаване на основата за обща история с България и дава препоръки за съвместно честване на исторически личности и събития.
– Съзнавайки своята некомпетентност и липса на професионална подготовка, както и вредните последици от техните препоръки, осъзнавайки гнева на експертите и широката общественост, те криеха своите препоръки цели три години, без да имат смелостта да се изправят пред обществото. Съвсем съзнателно те са пренебрегнали научните исторически факти от македонската история по тази тема и не са се консултирали с експертите по средновековна история – посочват от посочената гражданска инициатива.
Историческата комисия тълкува българоцентрично историята
„Морален съд – Македонската истина“ припомни и реакциите и бунта на експертите и широката общественост след публикуването на препоръките на съвместната комисия, както и факта, че над 100 доктори на науките, включително 12 академици, се обърнаха към публично писмено и отхвърли препоръките като нищожни.
– Препоръките ревизират македонската и регионалната балканска история, поради което се отклоняват от принципа на научност и етичност. Двустранните препоръки за история, която има многостранен и едностранен характер, не могат да бъдат формализирани като „обща“ българо-македонска история. Препоръките насърчават метод за предубедена интерпретация на исторически факти, лица, събития и процеси, които са значими за множество народи, култури, държави и епохи. В препоръките македонската, южнославянската, общославянската и балканската история се тълкуват по българоцентричен начин, като по този начин се отклоняват от установените научни познания в македонистиката, славистиката и балканистиката. Македонската история е суверенен интерес на Република Македония, така че тя трябва да запази правото си на собствена научна и официална интерпретация, подчертава „Морален съд – Македонска истина“.
Интелектуалците и експертите от посочената гражданска инициатива посочват още, че са се консултирали с едни от най-големите специалисти по средновековна история, както и с други съответни специалисти и доктори на науките. Между другото споменатите специалисти посочиха, че чрез историческата комисия се легитимира политическата концепция за някаква измислена „обща история“ и се използва за идентичностно отричане на съществуването на македонския народ и език.
От „Морален съд – Македонска истина“ смятат, че ревизията на историята, смяната на учебниците и съвместното честване на исторически личности и събития по диктат на друга държава са абсолютно недопустими и ги смятат за груба намеса във вътрешните работи на Република Македония, която застрашава суверенитета. Историко-културното наследство и писането на история и учебници са суверенно право на всяка държава.
Далибор Станкович – 30.10.2023
източник Нова Македония/Северна Македония