Черешовата задушница е един от важните дни в българския православен календар, посветен на почитта към починалите. Тя се отбелязва всяка година в съботата преди Петдесетница, която се пада 50 дни след Великден. Това е една от трите основни задушници в годината, заедно с Голямата задушница преди Месни заговезни (зимна) и Архангелова задушница (есенна).
На този ден хората посещават гробовете на своите близки, почистват ги, украсяват ги с цветя и паллят свещи и поставят храна като дар за душите на починалите. Традиционно се носят череши, които са символ на живота и възкресението. Вярва се, че душата на починалия ще получи част от тези дарове.
Черешовата задушница е време за размисъл и молитва за упокой на душите на починалите, както и за благодарност към тяхната памет и принос към семейството и обществото. Този ден е важен момент за изразяване на уважение и обич към предците и за поддържане на връзката между живите и мъртвите.
Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено. Християнската традиция повелява също да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни и да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки.
Череши и жито се носят за освещаване в църквата, а в дома трябва да се нареди поменателна трапеза. На този ден камбаните бият траурно – с отмерен удар, за да се напомни за грижата към мъртвите. Службите са заупокойни и се прави обща панихида за всички починали.
Черешова задушница е ден, изпълнен с дълбока символика и духовно значение, който ни напомня за неизбежната връзка между живите и мъртвите. Чрез традиционните обреди и общите молитви на този ден вярващите изразяват своята обич и уважение към покойниците, като молят Бог да ги приеме в Царството Небесно и да им дари вечен покой.