Паметта на свети Николай, архиепископ Мирликийски, наречен Чудотворец, се отбелязва според християнския църковен канон всяка година на 6 декември. В житийната литература той е представен като боголюбив и добродетелен човек, който след смъртта на родителите си раздал своето богатство на бедните и нещастни хора. В иконографията е изобразяван като беловлас старец с брада, облечен в червени одежди, който държи затворено Евангелие в ръцете си и благославя.
В народната култура той е почитан като покровител на рибарите и моряците, като владетел на моретата, океаните, реките и езерата, прочул се с чудесата, извършени за спасението на моряци и техните кораби от морските бури. Според народната вяра, когато е сърдит, св. Никола може да причини силни ветрове и бури в морето, да потопи всички плавателни съдове и да удави моряците. За да не се случи това, на Никулден, където и да се намират, всички кораби и лодки спират движение. Моряците и рибарите, които са на сушата, заедно със своите семейства посещават тържествена църковна литургия в чест на светеца.
На този ден овчарите правят състезание, като се надхвърлят с гегите си – който е победител, неговото стадо ще бъде най-здраво през годината. Освен това те хранят животните си със сварените на Никулден жито и царевица. Хората му посвещават на Св. Николай курбан, като вярват, че той ги закриля от бедствия.
На този ден задължително във всеки дом се приготвя рибно ястие – обикновено от шаран. Народното поверие разказва, че когато светецът бил в морето, силна вълна пробила дървения под на лодката му. За да спаси своите спътници, той бръкнал във водата и извадил един шаран, и с него запушил отвора. Затова според обичая на този ден трябва да се жертва шаран. Оттам и името на празника – Рибена черква, Рибни Свети Никола. Обикновено рибата се пълни с ориз, орехи, лук и стафиди, увива се в тесто и се изпича. Това ястие носи названието рибник. Добре е, след като се изяде рибата, да се запази костта от главата й, която има формата на кръст, тъй като тя е смятана за особено лековита. Част от нея се пришива в шапчицата на новородено дете, за да го пази от уроки и зли сили. С нея баячките и знахарките лекуват безсънието и безпричинния плач при малките деца. За празника се приготвят и обредни хлябове – Никулденски кравай, украсявани с тестени фигурки, наподобяващи светеца, морските вълни или кораб. Тържествената трапеза се прекадява от най-възрастния член на семейството. В Странджанския край домакинята поставя парче хляб и варено жито в ъглите на стаите с думите „Ела, свети Наместник, да си похапнеш и мишките да разгониш!”. На особена почит е светецът сред момите, на които им предстои женитба – в негова чест те украсяват иконата му с цветя, а на мегдана се хващат на т.нар. „сглядно хоро”, което е наблюдавано от ергените. В миналото на този ден в селата се организирали чествания, наричани служба, оброци, наместник. С тях светецът се почитал като семеен и родов пазител, като покровител на дома и имота. Още от сутринта на празника младите канели своите роднини на службата, която се провежда вечерта и на която присъстват само мъже. Като влезнат в дома, те поздравяват: „Свети Никола да ни е на помощ”, а най-възрастният от тях, разчупвайки хляба над главата си, благославя: „Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кисията с пари!” След гощавката, мъжете отиват в друга къща и така до сутринта обикалят всички роднини.
В съвременността свети Никола се почита като патрон и от банкери, търговци, ловджии.
Източник Българска етнография