34 години загасваща десетоноемврийска надежда,34 години от началото на демократичните промени в България. На тази дата пленумът на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. С оглед на промените които се случваха по това време в страните от Варшавския договор( Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ между социалистическите държави), много медии го обябяват като „Дворцов преврат“ или „Нежна революция“. Но какво ли се промени, за много българи тези промени не се оправдахас нищо добро и се сещат с носталгия към управлението на партията и Тодор Живков. Но за голяма част от „партийните дейци“ по това време и техните наследници получиха позитиви. Сещам се днес за Хан Кубрат и за снопа с пръчки и ме свежда до мисълта, че днес сме много „чупливи“, защото сме разединени и това е огромен проблем за интегрирането на страната ни в Европа и света.
Н