Интересно преплитане на предхристиянски и християнски вярвания и практики се наблюдава в празнуването на деня на св. Игнатий Богоносец – ученикът на Йоан Богослов, епископ на Антиохийската църква, мъченик за Христовата вяра. Българите празнуват на 20 декември Млада година, нов ден, млад месец, Игнажден, Идинажден, Игнатьовден, или както още го наричат – Поляз и Полязовден, по названието на най-разпространения обичай – полазване (булезене).
Въпреки че трапезата е постна, всяка домакиня меси колачета за всеки член на семейството и питки, които се раздават на съседи и роднини за здравето на домашния добитък (обичаят е бил разпространен най-вече в Родопите, където наричат деня „хайвански празник”). Приготвят се сърми, варят се жито и царевица, които се консумират заедно, за да има разбирателство между хората; не се готви боб, за да няма градушки през лятото; омесва се обреден хляб, който стопанинът разчупва и раздава на всички в къщи – на който се падне най-голямото парче, той ще е най-късметлия през годината. Извършват се най-различни гадания и ритуали, с елементи на имитативна магия: домакинята нарича по един-два ореха на всеки член на семейството и ги пазят до Бъдни вечер, когато ги разчупват и по тяхната цялост и здравина гадаят за здраве; момите посипват дръвника с ечемик, после събират зърната заедно с треските, преброяват ги (ако са четен брой им предстои скорошна женитба), слагат ги под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг; бабата тегли децата за ушите – за да растат по-бързо и ги сурвака за здраве още докато спят; жените оставят вретената и хурките пълни, в противен случай ще се измътват запъртъци от кокошите яйца; заграждат кокошките с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица, за да не се пилеят извън къщи; в обора се хвърлят кестени, за да скачат агънцата като тях. На този ден никой не бива да влиза у дома с празни ръце; да изнася нещо (най-вече жар или сол) или да дава назаем – за да не се разпилява богатството на семейството. На Игнажден се коли прасето, а коледарите си избират цар и вече могат да пеят песните си.
Най-важен е първият гост, който прекрачи прага на дома. Наричат го полазник и по неговия характер гадаят за настъпващата година – ако човекът е здрав, весел, добър стопанин и добронамерен – годината ще е богата. Гостът влиза в дома, винаги носи нещо в ръце (трески и съчки), отива най-напред при огнището, където ги оставя на купчина и с действията си имитира мътене – пожелание за богат приплод на домашните птици. След това разравя огъня и благославя: „Колкото искрици в огъня, толкова… изброява отглежданите домашни животни)”. Домакинята може да му подаде сито, пълно със семена, и да го накара символично да ги засее. Полазникът е богато гощаван и даряван с риза или кърпа. Ако благословията му е ефективна, той е канен и на следващата година.
Вярвайки, че от този ден започват Мъченици – дните на родилните мъки на света Богородица, бременните и нераждали жени не извършват домашни работи.
Източник Българска етнография