Политика на качество
В ЕС има разработена цялостна Политика на качеството – защитени наименования, която включва защитени наименования за произход, защитени географски указания, храни с традиционно специфичен характер и т. нар. незадължителни термини за качество (планински продукт и продукт на островно земеделие). Основният регламент, уреждащ тези схеми е Регламент (ЕС) № 1151/2012 на ЕП и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Тази политика изпълнява следните цели – да изтъкне специфичните качества на определени типични продукти на пазара и да ги отличи от останалите продукти в магазините чрез означаването им със съответните утвърдени символи на ЕС.
ВПИСВАНЕ
Вписването на защитени наименования за произход или защитени географски указания в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания и на храни с традиционно специфичен характер в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер съгласно Регламент 1151/2012 г. се осъществява от националния компетентен орган за защитените географски означения и храни с традиционно специфичен характер – Министерството на земеделието, храните и горите. Група производители на определен продукт подава заявление, придружено с необходимите документи, което следва национална процедура, определена в българското законодателство. След одобрение на национално ниво документите се изпращат в ЕК, където следват европейската процедура. Успешно регистрираните наименования, за които в Официалния вестник на ЕС се публикува регламент за вписване, получават защита на територията на 28-те страни членки.
До момента в Европейските регистри са регистрирани над 1400 земеделски и хранителни продукти със защитени наименования.
РЕГИСТРАЦИЯ
Регистрацията на защитените наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер дава на производителите изключително право да използват регистрираното име на своя продукт, както и специален знак върху опаковките на продукта, предлаган на пазара.
За защитени наименования могат да кандидатстват практически всички земеделски продукти и редица преработени храни.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ
Основния принцип, прилаган в Общата селскостопанска политика на ЕС е насърчаване на инициативата, водещата роля на групата от производители и защитата на колективния интерес – той се прилага и за продуктите със защитено географско указание и храните с традиционно специфичен характер.
Ролята на държавата се изразява в изграждането на необходимия административен капацитет и създаването на законодателната основа за прилагането на съответните национални процедури :
На национално ниво законодателството относно схемите за качество е обхванато в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, Наредба № 5 от 13 август 2019 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролиращите лица и Наредба № 6 от 5 май 2011 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер.
Изграден е и необходимият административен капацитет – национален компетентен орган, който функционира в рамките на компетентната дирекция съгласно Устройствения правилник на МЗм. Съгласно националната процедура се извършват проверки по документи и на място, оповестяване на заявките и заявленията спeцификации и предоставяне на възможност за възражения, приемане на възражения. За обсъждане и предлагане за одобрение на кандидатстващите наименования е създадена Постоянна междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер под ръководството на Заместник-министър на земеделието, храните и горите.
Българската агенция по безопасност на храните осъществява официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер в съответствие с Наредба № 6 от 5 май 2011 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер.
Кратко описание на термините:
• Защитеното наименование за произход (ЗНП) идентифицира продукт:
а) произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава;
б) чието качество или характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори; и
в) чиито етапи на производство се извършват в определения географски район.
• Защитеното географско указание (ЗГУ) идентифицира продукт:
а) с произход от специфично място, регион или държава;
б) чието качество, репутация или други характеристики се отдават предимно на неговия географски произход; и
в) на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район.
Основната отлика между ЗНП и ЗГУ е, че докато при ЗНП всички етапи на производство от добив на суровини до получаване на крайния продукт се осъществяват в определения географски район, при ЗГУ поне един от етапите на производство или подготовка на продукта следва да се извършва в определения географски район.
• Храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ) описва специфичен продукт или храна, който:
а) е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или
б) е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.
При храните с традиционно специфичен характер няма връзка с географската област. „Традиционен“ означава доказана употреба на вътрешния пазар за период, който позволява предаване от поколение на поколение. Този период е най-малко 30 години. „Специфичен характер“ означава характерните специфики на производството, които отличават ясно този продукт от други подобни продукти от същата категория.
• Незадължителният термин за качество „планински продукт“ се използва само за описание на продуктите, предназначени за консумация от човека, включени в списъка в Приложение I към ДФЕС, за които:
а) едновременно и суровините, и фуражите за селскостопанските животни произлизат главно от планински райони;
б) при преработените продукти, преработката също се извършва в планински райони.
Планинският продукт може да бъде от животински произход, растителен произход или продукт на пчеларството.
За улеснение на българските производители нормативната уредба относно защитените наименования е публикувана в специализирана секция „Защитени наименования” на интернет-страницата на МЗм, която обезпечава пряк достъп до цялото българско и европейско законодателство на български език, както и до документите на всички подадени документи за регистрация на български защитени наименования – защитени географски указания, защитени наименования за произход и храни с традиционно специфичен характер.
Българските производители и българската администрация имат обща цел и амбиция – пълно взаимодействие помежду им с цел подготовката на българските заявления и досиета и представянето им за регистрация в Европейските регистри.
Източник Министерство на земеделието
