Отговорът на въпроса защо всички планети в нашата прекрасна Слънчева система са кръстени на богове и богини, а само земята е „Земя“ не е еднозначен. И не всеки жител на нашата планета я нарича „Земя“. Това е име, което се свързва най-вече със западните култури, особено тези, които говорят английски, пише д-р Ръсел Моул в IFLSCIENCE.
„Земя“ има доста сложна етимология. За разлика от наименованията на другите планети в нашата Слънчева система, името очевидно не произлиза от римската митология. Думата идва от германската дума „erda“ и старата англосаксонска дума „ertha“, което означава нещо като „земята, по която ходиш“.
Англосаксонците са германска културна група, която нахлува и окупира Англия и Уелс след падането на Римската империя (около 450 г.). Както при всички истории за завоевания и заселване, аспектите на културата и езика на нашественика са мутирали и се променят с времето. Това в крайна сметка довело до появата на староанглийския в средата на 7 век, най-ранната писмена форма на английския говорим език. От староанглийски получаваме думата „eorþe“ (произнася се er-thuh), която основно означава „почва“, „земя“, „страна“ или „земя“.
Други северноевропейски езици използват подобни думи за планетата ни. Например в старофризийския има „erthe“, докато в съвременния немски език е „Erde“, а в холандския е „Aarde“. Вероятно всички тези думи произлизат от протогермански термин, който сега е изгубен за историята.
За различните култури, споменати тук, съответната им дума за „Земя“ има по-дълбоко значение от простото обяснение на онова, което е под краката ни. Както при много съвременни общества, хората са били тясно свързани с почвата за добиването на насъщния и самото си оцеляване. Това е било мястото, което са обитавали и нещото, даващо им живот и голяма част от храната им. Върху него са живели, в него са били полагани след смъртта си.
Но това било и царството на материалните неща, нашият „свят“, за разлика от подземния свят или небесата, където живеели боговете. Въпреки че в много митологии тези свръхестествени пространства понякога се свързвали със земното царство, те все пак били „отделени“ от нас. Виждаме подобни идеи в староанглийската дума „middangeard“, която, подобно на скандинавската Midgard, се отнася за обитаемия свят и може да се използва с „eorþe“.
В културите, докоснати от латинските традиции, думата „terra“ често се използва за означаване на планетата. „Тера“ означава земя и формира корена на съвременни английски думи като „наземен“, „подземен“ или „извънземен“.
Думата „тера“ идва от римляните, от които получаваме и имената на другите планети в нашата Слънчева система. Те нарекли тези небесни сфери на своите богове поради начина, по който изглеждали при поглед с просто око, много преди да бъдат изобретени телескопите. И това е важен момент. В продължение на векове, може би още от вавилонско време, нашата планета, нещото, върху което ходим, не е била разбирана като „планета“ като другите. Това е възможното обяснение за „светското“ й наименование.
Едва с отхвърлянето на геоцентризма и приемането на хелиоцентризма през 16-и и 17-и век Земята е призната за една от планетите, а не като център на Вселената, около който се върти всичко останало.
Въпреки че не е напълно ясно, изглежда, че докато нашето разбиране за „света“ се разшири за толкова много векове, думата, която сме използвали за обозначаване на нещото, от което живеем, не се е променила. Останали сме привързани към земята, както винаги сме били.
Източник :Списание „8“