За седем години Sofia Open сбъдна много мечти както на тенисисти, така и на фенове.
В осмото издание на турнира от ATP 250 организаторите решиха, че е време историите
на феновете, събирани от тях през годините, да оживеят. Най-хубавият спомен на един
от разказвачите ще получи уникална награда. До края на рубриката остават броени
дни, а финалният срок за изпращане е 9 ноември. До нас вече достигнаха десетки
такива и е време да дадем гласност на част от първите, които бяха най-нетърпеливи.
Но преди това трябва да уточним, че в пощенската ни кутия продължава да има място
за още такива. Може да ги изпращате на ines@sofiaopen.bg . Победителят ще получи
своята награда на 11 ноември.
„Миналата година успях да си взема автограф от Музети, а от Синер – автограф и
неговата кърпа. Преживяването беше уникално и нямам търпение тази година
отново да го изпитам.“
„Имам интересна случка, от полуфинала на Sofia Open 2019, когато имаше среща
между Медведев и Гаел Монфис. При един форхенд от страна на Монфилс топката
се удари в ракетата му и отскочи нависоко като стигна до мен, а след това успях да
получа автограф и от самия него, за което бях истински щастлив.“
„Невероятната атмосфера, когато Григор спечели през 2017г. Залата беше
претъпкана до последното място, а шумът беше невъобразим, настроението –
неописуемо.“
„Здравейте, преди 3-4 години беше поканен Данийл Медведев, много любим тенисист
за мен, точно набираше скорост. Завърши 2018 г. под номер 16, а през въпросната
2019-а се изкачи до номер 5. Харесвам неговото спокойствие, сервиса, както и
историята му. Пропуснах първата му среща в турнира срещу Хаасе, успях да
присъствам на другите му 3 мача, както и да си направим една снимка, ходил съм по
състезания, както и съм гледал други големи мачове, но това остава най-скъпият
момент за мен не само от София оупън, а като цяло в живота ми. Благодаря на
организиторите, че този турнир се провеждаше през тези години, даде възможност
на почитателите да видят любимеца си. А даде и възможност на младите да се
амбицират да се състезават, през същата година – в лобито имаше игра с тенис
ракета и топче, аз успях да вкарам топчето, както и да завъртя колелото, на което
спечелих най-голямата награда от колелото, тогава беше поръчка от доминос за мен
и моите приятели, беше невероятна седмица и най-запомнящата се за мен, благодаря,
че давате на феновете шанс да изразят емоциите си и да припомнят тези
невероятни мигове.“
„Най-запомнящшите се спомени имам от изданието на София Оупън през 2020г. С
една моя приятелка и тенис партньорка Михаела пътувахме до София за
квалификациите и след това за деня на финала. Естветвено по това време
обстановката в страната и на турнира беше обвързана с пандемията и носенето на
маски… В квалификационния етап имахме късмета да гледаме Марк-Андре Хюслер,
бъдещ шампион, тогава неизвестен квалификант, още помня сервиса, напомнящ на
Иванишевич и постоянните излизания на мрежата, знаехме, че ще го виждаме и
занапред. Доста забавен момент беше кратката тренировка на Денис Шаповалов с
Адриан Андреев, почти цялата премина в шеги и закачки, най-вече от страната на
Шаповалов.. С него беше и едно друго момче, поначало си мислихме, че е спаринг
партньор, или пък роднина или приятел. След множество шеги и закачки, които с
Михаела чухме между тях, проведени на руски език, което успяхме да хванем дори и
през маската на въпросното момче, докато Шаповалов удряше с лекота, а Андреев се
потеше отсреща, в един момент въпросния човек свали за момент маската си, и се
оказа, че това е не кой да е, а тогавашния треньор на Денис – Михаил Южни…
Спомените от изданието ’20 свързвам и с невероятния финал между Синер и
Поспишил, трисетова битка, която изцяло си заслужаваше пътуването от Търново
за финалния ден. Дори и тогавашната сутиация не успя да помрачи изживяването,
споделено с любим човек, което лично аз ще помня и с една снимка, която направих
този ден, кръстена от мен „На две седалки дистанция“.
„Момчето, което ни грабна сърцето…
Как рухна на корта… Момчето, което…“
„С огромно вълнение хващам перото и започвам да пиша на любима тематика, а
именно спорт, то не кой да е, а тенисът. Мислейки си, за любим спомен от най-
престижния турнир по тенис в страната ни, мигновено се връщам в началото на
2017 година. Тогава моя милост е едва на 16 години и изобщо не подозира, какво
предстои да се случи. Малко предистория: винаги съм обичала да гледам всякакви
видове спорт, подкрепяла съм българските спортисти и съм плакала със сълзи пред
телевизора по време на олимпийските лета.“
*Историите са публикувани без редакторска намеса