Европейската въглеродна политика трябва едновременно да насърчава декарбонизацията и да осигурява достатъчна предвидимост за индустрията. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова по време на международната конференция „Енергиен алианс в ЦИЕ – Централна и Източна Европа заедно за конкурентно и сигурно енергийно бъдеще“, която се провежда днес в София. БТА
Форумът е организиран от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) и се провежда под егидата на Министерството на енергетиката. В него участват представители на институциите, енергийния и горивния сектор, бизнеса и експертната общност от България и други държави от Централна и Източна Европа. Bulgarian Industrial Association
„България е последователна в позицията си, че европейската въглеродна политика трябва да дава ясен стимул за декарбонизация, но и достатъчна предвидимост за индустрията, за да могат технологиите да се случват при реални пазарни условия“, заяви Петрова.
По думите ѝ е необходим гъвкав и диференциран подход към Централна и Източна Европа, който да гарантира икономическия растеж и конкурентоспособността, без да създава нови структурни различия между регионите.
Министърът подчерта, че пътят към изпълнението на общите европейски цели трябва да отчита спецификите на региона, за да се изгради справедлива и практически приложима рамка, която едновременно да насърчава модернизацията и социално-икономическата и технологичната кохезия.
В рамките на конференцията производители и търговци на горива от България, Гърция, Полша, Румъния, Словакия и Чехия подписаха съвместна декларация. Документът поставя началото на неформален регионален алианс за координиран диалог с националните правителства и Европейската комисия.
Ива Петрова пое ангажимент декларацията да бъде продължена и на политическо ниво, като бъде отправен общ сигнал от държавите в региона за необходимостта от защита на конкурентоспособността на бизнеса.
Министърът открои и два основни фактора за гарантиране на енергийната сигурност – свързана и устойчива инфраструктура и силно регионално сътрудничество. Като пример тя посочи проекта за Вертикалния газов коридор, към който наскоро са се присъединили и операторите от Северна Македония и Сърбия.
„Това ще я направи използваема, така че в крайна сметка да гарантира сигурни доставки на достъпни цени за потребителите“, посочи Петрова.
По време на форума заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков коментира необходимостта от адаптиране на регулациите към реалните потребности на обществото и бизнеса.
„В декларацията не се казва: „Махнете регулациите“. В нея се казва: „Адаптирайте регулациите“. Направете ги по-адекватни към това, което е необходимо за обществото“, заяви той.
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки отбеляза, че енергийната карта на Европа се преначертава, като според него България постепенно се превръща от периферна в ключова държава за региона. Той посочи достъпа до терминали за втечнен природен газ, развитата газова свързаност и увеличаващия се капацитет за съхранение като фактори за промяната.
В декларацията представителите на бизнеса потвърждават ангажимента си към климатичните цели на ЕС, но настояват за европейско равнище на защитни мерки, които да запазят конкурентоспособността на предприятията.
Сред поставените акценти е и необходимостта от социално балансирано и икономически реалистично прилагане на Системата за търговия с емисии (СТЕ2) по отношение на автомобилния транспорт и сградите.