На 10 ноември 2026 г. се навършват 37 години от една от най-значимите дати в съвременната българска история. На този ден през 1989 г. е сложен политическият край на управлението на Тодор Живков, продължило 35 години, а България поема по пътя на дълбоки политически, икономически и обществени промени.
На пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) е приета оставката на Живков като генерален секретар на партията. На негово място е избран тогавашният външен министър Петър Младенов. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет – фактически държавен глава.
Събитието идва само ден след падането на Берлинската стена – символ на разпадането на комунистическите режими в Източна Европа. Промените в Съветския съюз, политиката на перестройка и нарастващото обществено недоволство създават условия за разклащането на установения политически модел и в България.
10 ноември се превръща в символично начало на прехода от еднопартийно управление към демокрация и пазарна икономика. През следващите месеци страната преминава през поредица от важни събития – появата на нови политически формации, масови граждански демонстрации и преговори за промяна на държавното устройство.
През януари 1990 г. е отменен член 1 от Конституцията, който гарантира водещата роля на БКП в държавата и обществото. През юни същата година се провеждат първите многопартийни парламентарни избори след установяването на комунистическия режим.
Днес, 37 години по-късно, 10 ноември остава дата, която предизвиква различни оценки и обществени дебати. За едни тя е символ на свободата и надеждата за демократично бъдеще, за други – начало на труден и противоречив преход, белязан от икономически сътресения, социални неравенства и несбъднати очаквания.
Независимо от различните прочити на историята, 10 ноември 1989 г. остава повратен момент, който променя посоката на развитие на България и живота на поколения българи.